Кръговрат
Безпътен и задъхан кръговрат
ни прави мълчаливи съзаклятници…
Светът живее между Рай и Ад,
разкъсал всички делници и празници
на хиляди парченца самота…
И се разпада, без да подозира,
че наранен от лудост и вина,
животът бавно гасне и умира…
И ни превръща в скитащи души,
които кърпят тленното си тяло.
А в нощите, останем ли сами,
в звездите търсим онова начало,
което ще ни върне пролетта…
Дали все още има стрък надежда,
че огън ще възкръсне от жарта,
щом пролетта към тебе ме повежда?...
Задъханият, вечен кръговрат
е по-различен и безкрайно Южен.
Щом с пролетта мечтите ми летят
и щом до болка още си ми нужен…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
