11.03.2012 г., 0:03 ч.

Кръговрат 

  Поезия » Любовна
780 0 13

Безпътен и задъхан кръговрат

ни прави мълчаливи съзаклятници…

Светът живее между Рай и Ад,

разкъсал всички делници и празници

на хиляди парченца самота…

И се разпада, без да подозира,

че наранен от лудост и вина,

животът бавно гасне и умира…

И ни превръща в скитащи души,

които кърпят тленното си тяло.

А в нощите, останем ли сами,

в звездите търсим онова начало,

което ще ни върне пролетта…

Дали все още има стрък надежда,

че огън ще възкръсне от жарта,

щом пролетта към тебе ме повежда?...

 

Задъханият, вечен кръговрат

е по-различен и безкрайно Южен.

Щом с пролетта мечтите ми летят

и щом до болка още си ми нужен…

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??