Oct 28, 2022, 6:48 AM

Кръговрат

Poetry » Other

782 0 2

Без бял ден да отвори -

несбъднат, без спирка, без грях,

един кръговрат изолиран -

убийствен, но някак познат.

И взира се...

ни процеп, ни лъч, дори без петна

върти се, търкаля се бясно

забравяйки свойта следа.

И в яростна схватка с ума си,

не вижда, не иска, препуска,

тресе се и блъска безкрайно...

а няма назад.

Да беше обрасла пътека,

а ти - кръговрат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0