По жарава вървим ден след ден, като вричане.
Без посоки кръжим, плачем, мразим,обичаме.
Следва пуст кръстопът - после вече ни няма...
Иде стар кръговрат: след душата - камбана!
Със сърцата вървим - крачим, падаме, ставаме.
Пита някой с кого ли се състезаваме...
Щом от друмът остане огън в малко огниво,
кажи ми защо днес със теб бяхме живи!
Детелина И.Стефанова ✍️🍀