Sep 19, 2025, 9:12 AM

Кръговрат

  Poetry
159 0 0

 

К Р Ъ Г О В Р А Т

 

Черната кутия боядисана

във флуоресцентно оранжево,

записва постоянно жълтите глупости,

щедро ръсени във всички посоки

от егоцентричните,луднали лидери,

продукт на преяждането със власт,

която не води на никъде.

След време децата на потомците 

оцелели по неведомите пътища

на благосклонността на Съдбата

след колосалните експлозии

на ядрената катастрофа,

има да се чудят със вдъхновение

от предметите непознати,намерени,

струпани за анализа"вещ"

в дъното на пещерата     

от неоспоримото мнение

на първобитния вожд,

подпечатано от мощните

удари на юмруците

върху огромните гръдни мускули,

атрибути на интелектуалната мощ,

синхронизирани с танца на огъня,

запален от едно ново човечество

в лоното майчино на екологичната нощ,

което с усилие се мъчи,да срича.

 

04.09.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...