Човекът губи и печели.
И същият събира и дели.
Опитва се изцяло да намери
щастие и по-велики дни.
Стремежът утопично го поглъща
и все по-жаден пие и гори.
Но силата на жаждата могъща
го пари, жили и боли.
И накрая, ако има край,
разбира на света падението,
разбира, че не е във Рай,
че не е на прага на Творението.
А някой по-велик и млад
е отново със очакване,
да губи и печели сляпо.
... върви към вечното препятствие.
© Лили Николова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
