Човекът губи и печели.
И същият събира и дели.
Опитва се изцяло да намери
щастие и по-велики дни.
Стремежът утопично го поглъща
и все по-жаден пие и гори.
Но силата на жаждата могъща
го пари, жили и боли.
И накрая, ако има край,
разбира на света падението,
разбира, че не е във Рай,
че не е на прага на Творението.
А някой по-велик и млад
е отново със очакване,
да губи и печели сляпо.
... върви към вечното препятствие.
© Лили Николова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
