на Влади
Невярващите преоткриха вярата
когато ги пресрещна път без изход.
Свалиха от гърдите всички камъни
от тях и с вяра, храм си построиха.
Във него приютяваха поклонници,
предлагаха надежда на унилите.
На гладни - хляб, на враговете - прошка
и покрив над главите на сгрешилите.
Докато в един ден очи отвориха
и истината блесна като огън.
Препълнен беше храма със търговци
и място нямаше дори за Бога...
Изчезна смисълът да се прощава...
Във стока се превърнаха молитвите.
Надеждата затрупана под камъни,
а пътят преграден със знак „Без изход"...
ххх
Да разбереш,че краят е начало,
че чернотата подчертава бялото
не ти е нужен храм, а само вяра.
И мисия, в която да повярваш…
© Дочка Василева All rights reserved.
Хубава вечер, Довереница!