19.01.2023 г., 2:39

Кръговрат между началото и края

1.4K 6 11

 

                                        на Влади

 

 

Невярващите преоткриха вярата

когато ги пресрещна път без изход.

Свалиха от гърдите всички камъни

от тях и с вяра, храм си построиха.

 

Във него приютяваха поклонници,

предлагаха надежда  на унилите.

На гладни - хляб, на враговете - прошка

и покрив над главите на сгрешилите.

 

Докато в един ден очи отвориха

и истината блесна като огън.

Препълнен беше храма със търговци

и място нямаше дори за Бога...

 

Изчезна смисълът да се прощава...

Във стока се превърнаха молитвите.

Надеждата затрупана под камъни,

а пътят преграден със знак „Без изход"...

ххх

 

Да разбереш,че краят е начало,

че чернотата подчертава бялото

не ти е нужен храм, а само вяра.

И мисия, в която да повярваш…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...