Кръщенето на Фиданка
КРЪЩЕНЕТО НА ФИДАНКА
Не зная що й било у дяда попа,
ама до портата им гледам - сопа!
Ма как да вляза, как да го попитам,
чи току-виж, излязла съм пребита...
Тя, таз история започна лани.
(Наскору май година, кък ша стани.)
Тогаз, зарад една обява само,
са случи караницата голяма.
Прочетух и отидох да предложа
на попа любовтъ си да приложа,
пък стана тя тогаз, каквато стана,
на мушка попадията ни хвана.
Не щели циганска любов гуреща,
а печка "Циганска любов" насреща...
Пудир белята с простата обява
отидох си у къщи, цяла в плява.
Той, моят Стойчу, си й такъв наперен,
ама тогаз да работи намери
и хич не тръгна с наш`та попадия
да вдига шум, да иска разправия.
Напи са като смок у механата
и рано-рано са прибра в кревата.
Пък от тифлоня имам две цицини,
и фустата съдрана напулвина...
Е, мина тъзи работа тогава,
ма дядо поп не спря да са задява,
да иска да ма кръсти у кутела,
да знай, че християнство съм приела...
ама кутела в черквата ша й тесен
и той измисли други начин лесен -
да идем на чешмата да ма кръсти,
да ма научи кръст да правя с пръсти...
И тъй, отидохме по тайна доба,
а попът носеше си кръст у джоба.
Не щеш ли, за голяма проклетия,
ни свари неговата попадия,
че пак врещи, че клетви, че резили,
останахме накрай без капка сили.
Решила, че под расото на попа
не е то кръст, че кат извади сопа...
От вчера го запря тъз попадия,
отвори го чак днес по икиндия!
Затуй ви казвам, братя откровенци,
не вярвайте на нашите махленци!
Издайници, клюкари и чешити,
Фиданка пак объркала конците...© Теменужка Маринова All rights reserved.
