КРЪСТНИКЪТ ОТ САМОТАТА
Като безлюден остров сред море от самота,
пустинен пясък е душата моя.
Миражи и оазиси следя,
да ги настигна, за това се моля.
И бавно тичам със нозе от тишина,
с ръце разкъсвам пясъчна завеса.
Смъртно жадувам капчица вода!
И бучка лед от ледена принцеса.
Да, ще се влюбят топлината и студа!
И ще прегърне слънцето луната!
Ще ги венчая, без да ги сгодя, ...