Кръстникът от самотата
КРЪСТНИКЪТ ОТ САМОТАТА
Като безлюден остров сред море от самота,
пустинен пясък е душата моя.
Миражи и оазиси следя,
да ги настигна, за това се моля.
И бавно тичам със нозе от тишина,
с ръце разкъсвам пясъчна завеса.
Смъртно жадувам капчица вода!
И бучка лед от ледена принцеса.
Да, ще се влюбят топлината и студа!
И ще прегърне слънцето луната!
Ще ги венчая, без да ги сгодя,
ще бъда кръстникът от самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Петров Всички права запазени
