kirilpetrov (Кирил Петров)
17 108
2.09.2010 г., 15:43 ч.

Кръстникът от самотата 

  Поезия » Друга
1155 0 4

 

 

КРЪСТНИКЪТ ОТ САМОТАТА

 

 

Като безлюден остров сред море от самота,

пустинен пясък е душата моя.

Миражи и оазиси следя,

да ги настигна, за това се моля.

 

 

И бавно тичам със нозе от тишина,

с ръце разкъсвам пясъчна завеса.

Смъртно жадувам капчица вода!

И бучка лед от ледена принцеса.

 

 

Да, ще се влюбят топлината и студа!

И ще прегърне слънцето луната!

Ще ги венчая, без да ги сгодя,

ще бъда кръстникът от самотата.

 

 

             

 

 

© Кирил Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красивите мечти се рисуват с най-красиви слова!
    Постигнал си го!
    Привет!
  • За мен вашата оценка приятели е най-голямата награда!!!! Обичам Ви.
    Приемам и отрицателни оценки защото знам,че е нормално да ги има.
    Арихо ти наистина ме впечатли, с оценката на тази стихотворба благодаря ти!
  • Кириле,дано настигне героят ти своите оазиси и миражи.Самотата е състояние на духа,преживяване...Може да си сам,но не и самотен и обратното-обграден със хора,които не те разбират и безкрайно самотен.Но тя ,самотата не е най-лошото.Често лекува рани,пречиства,носи мир и спокойствие.Красиво си го сътворил стихотворението и ти благодаря за удоволствието!
  • "...ще се влюбят топлината и студа".
    Да, противоположностите се привличат.

    Лирическият търси любовта и вярва в нея...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??