May 29, 2011, 11:54 PM

Кръв

  Poetry » Other
862 0 1

Кръв се стича от очите ми,
кръв се стича от сърцето ми.
Кърви и душата ми.
Убиваш ме сега,
и кръв потича веднага
от вената на моята ръка.
Ако не ме обичаш ти,
по-добре нож забоди в сърцето ми.
Кръвта ще си тече и тече,
да видиш ти колко ме рани,
как отрече се от любовта,
която ти предлагаше едно влюбено дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Намали личните местоимения и кръвта.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....