Подготвям се за боя в съблекалнята.
След малко ще се появя на ринга.
Кръвта кипи във коридорите,
Сърцето бие силно пред тълпата.
Тя иска кръв и пот.
“Излиза, ето го!" - подвикват хората.
И залата е на крака.
Да, шампионът.
Лицето му е в белези,
в сърцето са победи.
- Момчета, правилата са ви ясни!
Реве тълпата! Силен гонг.
И първи десен,
Не много силен, но в брадата.
Трябва да внимавам.
- Не го изпускай!
И пробвам първата си серия.
Не, прекалено лесна е за шампиона.
Здрав е този тип. Прекалено е силен!
- Още е рано, момче! - вика ми треньорът.
По дяволите, нищо не е рано!
Не и днес!
Той мести гарда.
Аркадата. Дали да го раздразня.
Той мести гарда.
Силен десен, ляв, аркада...
Да, окото му кърви.
Добре, момче, сега задръж!
Той приближава.
Стягам се. Един в корема.
Не мога да отвърна,
нямам право.
Окото му кърви.
Дали ще мога.
-Сега!
Не, не сега...
Две крачки вляво.
Гонг.
- Ще те убия! - съска шампионът.
Вода. Добре. Добре ли съм?
- Лицето ти е чисто.
Гонг.
Приближава бързо.
Силен удар.
О, мамка му! И втори,
с лакът, във корема.
Не го видя никой.
Добър е този. Здрав е.
- Бягай!
Не мога. Не, не става.
Не винаги те пускат да побегнеш.
Не винаги се получава.
Силен ляв и кръв, и пот.
Няма ли да спре?!
Не спира. Не чувам вече.
Кръв и пот.
Въжетата и пода.
Кръв и пот.
Лежа.
Той вдига ръце.
Всичко е ясно.
Поне опитах, нали.
-Да, имаш още мачове.
Така е. Имам още мачове,
Но не със шампиона.
Ще мине време,
Ще има много кръв и пот,
Но все ще му покажа свойта серия.
Сърцето е спокойно.
Душата празна.
Кръв и пот.