Apr 23, 2009, 8:37 AM

Кукувичка

  Poetry
1.3K 0 10

Тегне мъка в цялата страна,
южни птици даже не долитат.
Кукувица някъде запя,
сякаш за сълзите заразпитва.

Чуй гласа ú, Боже, само Ти,
като звън камбанен как се мята.
Въздухът от болката трепти,
а ехото разкъсва тишината.

Кукувичке, моля те, млъкни
и не брой сълзите, дето капят.
Ти не знаеш всъщност как боли...
Тегне над страната ни проклятие.

Младите във чуждите страни.
Младостта залага си, защото
те са със пронизани души,
с бягството спасяват си живота.

Кукаш нейде? Боже за какво?
Сякаш, че гласът ти е злокобен.
Намери разлистено дърво.
Нашето е със изсъхнал корен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано не си прав, много убедително си го написал, а никак не ми се ще да е така!
  • Тьжно!Много тьжно...
  • Истински изпята болка! Поздрави, Вальо!
  • Тъжно ми стана като прочетох!
  • Толкова тъга,толкова мъка!!! Аз я усещам,понеже синът ми замина,търсейки своя път навън!!!И все се питам:Защо децата ни не могат да намерят щастието си тук,у дома!!!Как искам,и разбира се вярвам,че нашите корени не са изсъхнали,щом ние сме тук!!!Вярвам,че ще дойдат по-добри дни и отново ще бъдем всички заедно,тук у дома!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...