23 abr 2009, 8:37

Кукувичка

  Poesía
1.3K 0 10

Тегне мъка в цялата страна,
южни птици даже не долитат.
Кукувица някъде запя,
сякаш за сълзите заразпитва.

Чуй гласа ú, Боже, само Ти,
като звън камбанен как се мята.
Въздухът от болката трепти,
а ехото разкъсва тишината.

Кукувичке, моля те, млъкни
и не брой сълзите, дето капят.
Ти не знаеш всъщност как боли...
Тегне над страната ни проклятие.

Младите във чуждите страни.
Младостта залага си, защото
те са със пронизани души,
с бягството спасяват си живота.

Кукаш нейде? Боже за какво?
Сякаш, че гласът ти е злокобен.
Намери разлистено дърво.
Нашето е със изсъхнал корен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано не си прав, много убедително си го написал, а никак не ми се ще да е така!
  • Тьжно!Много тьжно...
  • Истински изпята болка! Поздрави, Вальо!
  • Тъжно ми стана като прочетох!
  • Толкова тъга,толкова мъка!!! Аз я усещам,понеже синът ми замина,търсейки своя път навън!!!И все се питам:Защо децата ни не могат да намерят щастието си тук,у дома!!!Как искам,и разбира се вярвам,че нашите корени не са изсъхнали,щом ние сме тук!!!Вярвам,че ще дойдат по-добри дни и отново ще бъдем всички заедно,тук у дома!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...