Тегне мъка в цялата страна,
южни птици даже не долитат.
Кукувица някъде запя,
сякаш за сълзите заразпитва.
Чуй гласа ú, Боже, само Ти,
като звън камбанен как се мята.
Въздухът от болката трепти,
а ехото разкъсва тишината.
Кукувичке, моля те, млъкни
и не брой сълзите, дето капят.
Ти не знаеш всъщност как боли...
Тегне над страната ни проклятие.
Младите във чуждите страни.
Младостта залага си, защото
те са със пронизани души,
с бягството спасяват си живота.
Кукаш нейде? Боже за какво?
Сякаш, че гласът ти е злокобен.
Намери разлистено дърво.
Нашето е със изсъхнал корен...
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados