Jan 10, 2010, 12:29 PM

Купичка с вода

  Poetry » Civic
979 0 1

Красиво Пролетно послание,

избързало пред шоуто на Зимата

и стоплило душата -

милата, със силата

на летен слънчев лъч,

прикрит от есенните облаци,

забулващи усмивката му с дъжд...

 

Тъй краткотрайно притъмня небето,

че миг подир това не си личеше...

Сякаш вятър го прогони...

И мълчеше!

Запазващ тайните на времето...

 

Дъгата също се изправи!!

Изви се над объркана картина,

погледна към двуличното небе

и напук разстели всички цветове...

 

Сълзите текнаха,

очите клепнаха...

Замръзна времето и вледени ги,

превърна ги в кралици снежнокрили,

прелитащи над цялата ми същност,

проблясващи от смееща се външност,

изчезващи във жадната душа,

превърнала се в купичка с вода...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вода във купичка-душа във огледало
    превратностите мигом отразило...
    Сезонните капризи преваляват,
    а в купичката слънцето остава...

    Много красиво описание.Аплодисменти!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...