Купичка с вода
Красиво Пролетно послание,
избързало пред шоуто на Зимата
и стоплило душата -
милата, със силата
на летен слънчев лъч,
прикрит от есенните облаци,
забулващи усмивката му с дъжд...
Тъй краткотрайно притъмня небето,
че миг подир това не си личеше...
Сякаш вятър го прогони...
И мълчеше!
Запазващ тайните на времето...
Дъгата също се изправи!!
Изви се над объркана картина,
погледна към двуличното небе
и напук разстели всички цветове...
Сълзите текнаха,
очите клепнаха...
Замръзна времето и вледени ги,
превърна ги в кралици снежнокрили,
прелитащи над цялата ми същност,
проблясващи от смееща се външност,
изчезващи във жадната душа,
превърнала се в купичка с вода...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
