10 янв. 2010 г., 12:29

Купичка с вода

999 0 1

Красиво Пролетно послание,

избързало пред шоуто на Зимата

и стоплило душата -

милата, със силата

на летен слънчев лъч,

прикрит от есенните облаци,

забулващи усмивката му с дъжд...

 

Тъй краткотрайно притъмня небето,

че миг подир това не си личеше...

Сякаш вятър го прогони...

И мълчеше!

Запазващ тайните на времето...

 

Дъгата също се изправи!!

Изви се над объркана картина,

погледна към двуличното небе

и напук разстели всички цветове...

 

Сълзите текнаха,

очите клепнаха...

Замръзна времето и вледени ги,

превърна ги в кралици снежнокрили,

прелитащи над цялата ми същност,

проблясващи от смееща се външност,

изчезващи във жадната душа,

превърнала се в купичка с вода...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вода във купичка-душа във огледало
    превратностите мигом отразило...
    Сезонните капризи преваляват,
    а в купичката слънцето остава...

    Много красиво описание.Аплодисменти!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...