Красиво Пролетно послание,

избързало пред шоуто на Зимата

и стоплило душата -

милата, със силата

на летен слънчев лъч,

прикрит от есенните облаци,

забулващи усмивката му с дъжд...

Тъй краткотрайно притъмня небето,

че миг подир това не си личеше...

Сякаш вятър го прогони...

И мълчеше!

Запазващ тайните на времето...

Дъгата също се изправи!!

Изви се над объркана картина,

погледна към двуличното небе

и напук разстели всички цветове...

Сълзите текнаха,

очите клепнаха...

Замръзна времето и вледени ги,

превърна ги в кралици снежнокрили,

прелитащи над цялата ми същност,

проблясващи от смееща се външност,

изчезващи във жадната душа,

превърнала се в купичка с вода...