Къде е Митака?
По повод стихотворението на Yuri Yovev ,,С Моника Белучи"
Презрял ерген го знаеха Митака
и беше наближил петдесетака.
От многото избиране на булка,
остана сам – изсъхнала шушулка.
Банкетът доста време се проточи,
кубици алкохолни се излочи.
Тогава стори най-фатална грешка,
че тръгна да изпраща той колежка.
Подпираха се двамата взаимно,
загукали си нежно и интимно,
че ненапразно хората разправят,
как градусите чудно разкрасяват.
Съпругът и далече бил, в чужбина...
прикотка го проклетата гадина
и нашият герой, без грам задръжки,
реши глупендерът да действа мъжки.
Току застена старата пружина,
навън пристигна скърцаща машина.
Врата изтропа. Тежки, тежки крачки
и някой тютюнджийски се изхрачи.
–Изчезвай, че мъжът ми... Да те няма!
Митака сграбчи дрехи... и през джама.
Бе нисичко. Е, някаква коприва.
Душата, важно е, че пърха жива.
Безлунна нощ. Той тихо се изниза,
а беше гол. Къде е тази риза!?
Но в паниката и във бързината
бе грабнал тоалета на жената.
Колежката съвсем не беше миска,
а с форми на напомпана щангистка.
Той в роклята и мигом се натъпка
и припна към дома с балетна стъпка.
Боклуци разни, всякакви парчета
го боцкаха по нежните крачета.
Внезапно шумна група от завоя
показа се и наруши покоя.
Какво ли още щеше да изстрада?
Митака сля се с близката ограда.
Молитва жарка шепнеше устата,
да го подминат бързо в тъмнината.
Ала Фортуна облаците пръсна
и бляскава тава – Луната лъсна.
Обля го светлина като на сцена.
и групата стъписа се смутена.
Загледаха го всички мълчаливо –
безплатно шоу, истинско, на живо.
Космясал травестит подсмърча, хлипа,
забравил да си вдигне даже ципа.
Един зевзек направи си гаргара:
–Митак, ти май сменил си тротоара!?
Той драсна край строшената ограда.
Разказват, че го виждали... в Канада.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
