Къде е този ден?
Отчаян до съжаление,
свел поглед към счупената чаша,
доскоро пълна с вдъхновение,
поетът безстрастно надига глава.
Безсилен пред листа празен,
прегърбен, съзерцава своя
безсмислен живот омразен
и сякаш чака... прозрение.
Оплют за първите си писателски намерения,
той ненаситно поглъща читателски презрения
и сякаш отново започва да спи,
своя печален сън без мечти.
И, ако на хиляда един успява,
той ще опита хиляда пъти, без да се предава,
докато накрая бъде този един прочут,
величав и от всички най-честит...
Но къде е този ден?
© Добрин All rights reserved.
