Къде отиваш, когато затвориш очи,
кой на твоите мигли заспива,
и броиш ли уморена мечти,
на крилата на нощните птици?
Къде отиваш, когато усмихнат съня,
ти изтръгне сърцето туптящо,
кой във този сън ти шие крила
и кой те боли до припадък?
Къде отиваш, когато във пълна тъма,
звездите целуват душата ти бяла,
кой те гали с въздишка, със поглед едва
и целува наум до припадък? ...