Къде отиваш, когато затвориш очи,

кой на твоите мигли заспива,

и броиш ли уморена мечти,

на крилата на нощните птици?

Къде отиваш, когато усмихнат съня,

ти изтръгне сърцето туптящо,

кой във този сън ти шие крила

и кой те боли до припадък?

Къде отиваш, когато във пълна тъма,

звездите целуват душата ти бяла,

кой те гали с въздишка, със поглед едва

и целува наум до припадък?

Къде отиваш, когато затвориш очи?

Във чии мисли със пламък заспиваш...

Диана Димитрова