Къде си?
Въртя се безумно в леглото,
то сякаш е камък студен,
до мене те няма и питам,
къде избяга в мрака от лед.
Излезнах да питам звездите,
къде са те - твойте очи, че
скриха се те в мъглите,
в мъглите от хорски лъжи.
И питам луната къде си,
огрява ли твоя воал,
къде той се вее, кажи ми,
и още ли помни за мен?
И ангел далеко в небето,
усети той болката в мен,
и слезе със сълзи в очите,
да пита защо в мен боли
нощ и ден.
Помолих го аз да ми върне
отново теб и любовта,
а той се разплака и каза,
че влюбена вече си в друг.
Тогава му казах да вземе
тъй малкия ми жалък живот,
да заличи от света мойто име,
да заличи от света моите дни.
Сутринта се събудих, а тебе
те няма и няма до мен,
и животът продължава си сиво,
с мъка във всеки нов час...
© Иван Русланов All rights reserved.
Не е лошо да го редактираш
Поздрави