Sep 28, 2024, 5:24 PM

Къде сте възрасти мои

  Poetry
451 0 0

Къде сте възрасти мои...

лудешки препуснали по младия път,

парапети прескочили и коловози опасни

днес тихо въздишате в стави и плът.

Къде ви застигна суровата хватка

на хаосът, прострял дългата си ръка?

Лустроса ви времето с безпардонна препратка

и срещнахте в упор... истина и лъжа.

Къде още могат житейските бури

да ви препънат с поредния тест?

За дареното време шептя благодарности щури

и вдишвам с наслада отправеният ми жест!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...