Nov 11, 2008, 8:25 PM

Къде съм?

  Poetry » Other
888 0 2

Какво виждам?
Какво чувам?
Какво чувствам?

Нищо... Празнота...
Съзнанието...
Неясното...
Необикновеното...
Любовта. Къде е?
До теб и навсякъде!
Огледай се!
А после нагоре...
Хиляди звезди!
Къде съм аз?
В средата, някъде в покрайнините.
Животът обля ме в своите цветове.
Историята истинска е...
Винаги се сбъдва...
Хилядите светове в хармония...
Бяла светлина...
Небето в необяснимата агония...
Денят отива си... отива си нощта.
Страстта е тук...
Искрена...
Истинска е самата тишина.
Виждам тъмнина...
Чувам тишина...
Чувствам Вселената и Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...