Към безкрая...
Стълба аз сама ще си направя,
отвеждаща нагоре - към звездите.
От своите мечти ще я извая...
да стига до на слънцето лъчите.
Първото стъпало ще е прах от рози.
Всяко следващо ще бъде спомен.
Последното ще е от тюркоази...
Крила ще имам, пътят ще е стръмен.
На стълбата ми място и за теб ще има,
ще си опора ти по пътя към безкрая.
Светът скован е във душевна зима.
Да бягаме! В лунни небеса да помечтаем.
Звезден прах във шепите ще събера,
ще го разпръсна като дъжд от нежност.
Ще се усмихна, сгушена във тебе ще заспя...
спокойна, че това е само миг... от вечност.
© Ина All rights reserved.
