* * *
Защо не взе и мене, Боже,
когато беше време за това,
кога от брачното ми ложе
отне ми дръзко любовта.
И през всички тез години
ти чоплеше във лютата ми рана -
не искам да те хуля, но прости ми,
в душата си запалих храма.
Не вярвам в никой и във нищо,
ще търся Нея, по света ще скитам,
ще спра до някое огнище ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up