Aug 19, 2007, 12:50 AM

Към Извора

  Poetry
757 0 16


   Към   извора  вървя.

   Мушиците  догонват ме.

   Дочувам пак  страдалческото  скърцане  на старите каручки.
   Следобед   огнен   е.

   И   в  тази  простота    дойдох
   от вечно бързащия град  -

   тук 
   да  въздъхна,

   тук
   на  свобода  да се  науча...

   Спомням  си,
   как  като  хлапак  вървях    по  тез   поля...
   То  аз  и  сега  почти  съм  същия,
   но  вече, чуйте, съм   готов

   да  счупя  своята   главa... 

   Забравена   е  любовта. Издигнат
   в култ - насъщния...

   Затуй


   към  извора  вървя...

   А  от  града 
   дочувам   тягостния  грохот,
   тътена...

   Там  досега  от толкова  време
   все  падат, рухват табута,
   пращят   реномета...

   Уреден  е  всеки  ред    недописан
   и
   оглавена  е  даже  Главната  Буква...
   Само  тук
   всичко  стои  на  свойте  основи
   и  истински  корени...

   Само  тук  
   е  извора  твой,
   простота   неотнета... 


 

1992 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Бачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...