19 ago 2007, 0:50

Към Извора 

  Poesía
616 0 16


   Към   извора  вървя.

   Мушиците  догонват ме.

   Дочувам пак  страдалческото  скърцане  на старите каручки.
   Следобед   огнен   е.

   И   в  тази  простота    дойдох
   от вечно бързащия град  -

   тук 
   да  въздъхна,

   тук
   на  свобода  да се  науча...

   Спомням  си,
   как  като  хлапак  вървях    по  тез   поля...
   То  аз  и  сега  почти  съм  същия,
   но  вече, чуйте, съм   готов

   да  счупя  своята   главa... 

   Забравена   е  любовта. Издигнат
   в култ - насъщния...

   Затуй


   към  извора  вървя...

   А  от  града 
   дочувам   тягостния  грохот,
   тътена...

   Там  досега  от толкова  време
   все  падат, рухват табута,
   пращят   реномета...

   Уреден  е  всеки  ред    недописан
   и
   оглавена  е  даже  Главната  Буква...
   Само  тук
   всичко  стои  на  свойте  основи
   и  истински  корени...

   Само  тук  
   е  извора  твой,
   простота   неотнета... 


 

1992 г

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??