Към Извора
Към извора вървя.
Мушиците догонват ме.
Дочувам пак страдалческото скърцане на старите каручки.
Следобед огнен е.
И в тази простота дойдох
от вечно бързащия град -
тук
да въздъхна,
тук
на свобода да се науча...
Спомням си,
как като хлапак вървях по тез поля...
То аз и сега почти съм същия,
но вече, чуйте, съм готов
да счупя своята главa...
Забравена е любовта. Издигнат
в култ - насъщния...
Затуй
към извора вървя...
А от града
дочувам тягостния грохот,
тътена...
Там досега от толкова време
все падат, рухват табута,
пращят реномета...
Уреден е всеки ред недописан
и
оглавена е даже Главната Буква...
Само тук
всичко стои на свойте основи
и истински корени...
Само тук
е извора твой,
простота неотнета...
1992 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
