Към Музата
Да знаеш – няма да те гоня.
Не съм приготвила и клетка
нито от злато, ни от клони –
не влизаш, зная, сред решетки.
Ще се престоря на заспала,
зрънца – идеи ще разхвърлям.
Знам – песни много си изпяла
и с тях към хората си тръгнала.
Ще дойдеш, може би невярваща,
че ще намериш нещо друго,
ще клъвнеш част от мойта вяра
и ще запееш подир бурята.
Предсмъртна песен, или Вечна.
Защо пък - може би и двете.
На хората да е обречена,
с апел, с послание заветно.
Ще плача и ще я запомня,
пак правейки се на заспала.
Ще сложа в плодородна почва
зрънцето – цвете тук посяла.
Благодаря ти, Музо свята,
зрънцето – вяра в стих превърна!
Възхвалата ти – недопята
в Небесен призив преобърна.
Поздравявам всички творци с празника на Поезията
© Антоанета Иванова All rights reserved.
