Към себе си
Ще изтрия най-тъжното розово
от устните, безсилно отпуснати.
Ще потъмнеят среднощно клепачите
над очите, затворили здрача.
Беззащитна се свлича премяната
и заставам пред себе си –
безсилна и няма.
Подобие божие,
съдник и осъждан,
прозрачна и чиста
с тъга се прегръщам.
© Петя Стефанова All rights reserved.