Към Слънцето
Себе си
да можех
към Слънцето
да лисна.
На въртележката
от снопове-лъчи
към Слънцето.
Към Слънцето.
Да се завъртя.
Нагоре –
в намаляващи
окръжности.
Към
концентрираната
истина.
Нагоре все –
водовъртежно.
Към Слънцето.
С лъчите
да си тръгна.
Във белите им длани
да се скрия.
Парещи.
Към Слънцето.
А залезът
дано изтрие
всякакво съмнение,
че съм
съществувала.
© Мишелина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
