Към Слънцето
Себе си
да можех
към Слънцето
да лисна.
На въртележката
от снопове-лъчи
към Слънцето.
Към Слънцето.
Да се завъртя.
Нагоре –
в намаляващи
окръжности.
Към
концентрираната
истина.
Нагоре все –
водовъртежно.
Към Слънцето.
С лъчите
да си тръгна.
Във белите им длани
да се скрия.
Парещи.
Към Слънцето.
А залезът
дано изтрие
всякакво съмнение,
че съм
съществувала.
© Мишелина All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
