Към свободата
Ти никога не идваш като дар.
Не - в слънчев лъч, а в облак, с вятър бурен!...
Защо тежи ни пътят, Свобода,
дори до избирателните урни?
И влачим си така синджира робски...
По-лесно е във фейсбук да сме гневни,
да хулим Бог, управници, Европа…
Но няма да възкръснат Ботев, Левски!...
Словата им изтляват в празен ропот.
Кръвта им още капе от олтара...
Увиснал на въжето е въпросът:
„Народе????”... Но мълчим, не отговаряме...
Албена Димитрова
29.6.2019.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
