anabel7 (Албена Димитрова)
180 6856
18.07.2019 г., 9:29 ч.  

Към свободата 

  Поезия » Гражданска
653 2 6

Ти никога не идваш като дар.

Не - в слънчев лъч, а в облак, с вятър бурен!...

Защо тежи ни пътят, Свобода, 

дори до избирателните урни?

 

И влачим си така синджира робски...

По-лесно е във фейсбук да сме гневни,

да хулим Бог, управници, Европа…

Но няма да възкръснат Ботев, Левски!...

 

Словата им изтляват в празен ропот.

Кръвта им още капе от олтара...

Увиснал на въжето е въпросът:

„Народе????”... Но мълчим, не отговаряме...


 

Албена Димитрова

 

29.6.2019.

София.




 

© Албена Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, мила Руми! Бъди здрава, обичана и вдъхновена!
  • Силни слова, които уцелват право в десятката! Поздравявам те, Албенка!
  • Благодаря ви, Елче, Кети, Светле! Здраве, любов и вдъхновение ви желая!
    Поклон пред всички, посветили живота си на България!
  • По-добре да не възкръсват! Иначе ще искат да избягат...
    Поздравления, Албенка!!
  • Добре казано и на място! На думи сме много силни, особено когато опонентът не е пред нас...
  • Браво, Албенче! Само във Фейсбук сме гневни, а иначе робски мълчим! Поздравления за позицията на връх годишнината от рождението на Апостола на Свободата!
Предложения
: ??:??