Към своята Голгота
Неподходящ за моя ръст,
но аз го нося този кръст...
Вървя към своята Голгота
с венеца трънен от живота.
И всяка стъпка ми кънти,
а всяка крачка ми тежи.
Но с тази крачка се спасявам,
защото пътя си скъсявам
към оня праг, където знам,
че на душата още там -
прекрача ли - ще ми олекне.
И всяка тежест ще пресекне.
За мен - прегърбено дете,
живота края ми плете.
И там ще ме разпъне рано
сред лозе още необрано.
Ще стане гроздето винò,
а листите пък на гнездо.
Със виното ще ме прелеят,
а птиците ще ме жалеят...
© Никола Апостолов All rights reserved.
