9 jun 2015, 20:23

Към своята Голгота 

  Poesía » Otra
354 0 5

Неподходящ за моя ръст,

но аз го нося този кръст...

Вървя към своята Голгота

с венеца трънен от живота.

 

И всяка стъпка ми кънти,

а всяка крачка ми тежи.

Но с тази крачка се спасявам,

защото пътя си скъсявам

 

към оня праг, където знам,

че на душата още там -

прекрача ли - ще ми олекне.

И всяка тежест ще пресекне.

 

За мен - прегърбено дете,

живота края ми плете.

И там ще ме разпъне рано

сред лозе още необрано.

 

Ще стане гроздето винò,

а листите пък на гнездо.

Със виното ще ме прелеят,

а птиците ще ме жалеят...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Приятели, за посещението, хубавите коментари и оценката!
    Трогнат съм от Вашето внимание!Желая Ви хубав слънчев ден!
  • Никола, прекрасно е!Поздрав от мен!
  • Поздравявам те, Никола, харесах много целия ти стих, така че няма да цитирам отделни части, отличен от мен!
  • Мъдро и силно стихо, Никола.
    Поздрав за великолепната творба!
    Желая ти спокойна вечер!
  • Силно стихотворение с библейска символика си написал, Никола!
    Харесах! Истинно е и по звучене и по съдба!

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??