May 13, 2014, 9:11 PM

Към теб

  Poetry » Love
903 1 1

 

 


Как да намеря достатъчно причини,
които да ме спрат да те обичам,
сърцето ми е болка нелечима,
а аз отдавна свикнах да те имам.


Как да намеря толкова мълчания,
в които да те спра да те желая,
сърцето ми е нямо отчаяние,
ти пусна котва там и... си остана.


Когато си преглътна страховете,
че само миг и... вече ще си с нея,
ще ти нашепват тайно ветровете,
че да не те обичам не умея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...