Jul 6, 2008, 8:44 PM

Към теб...

Poetry » Love

1.5K 0 46

                    Тиха е...
                    много е тиха
                    нощта...
                    бяла от нежност,
                    че тебе
                    те има,
                    бавно потича
                    реката
                    звездите понесла
                    през мене...
                    светлите...белите,
                    с моите мисли
                    ефирни
                    облечени,
                    недокоснати
                    плахи
                    скрити
                    в кошутени стъпки...
                    нататък...
                    по път неизминат
                    към тебе...
                    преди да съмне
                    с пръсти
                    от тихия вятър
                    реката
                    нежно понесъл
                    милвам
                    съня ти,
                    в сълзи на сърна
                    нощта
                    отмивам...
                    а утрото твое
                    в облак
                    нежност
                    от мене повито
                    в очите
                    от обич потръпва...
                    тук съм...
                    а ти...целуни ме
                    знам...
                    сега ще ти бъде за пръв път.

MUZIKA>>> Andre Rieu playing My Way

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

beytula_bubu (Бен Ар)

Красиво наистина

2008-10-25T01:36:46+03:00
kopele (Ирен Попова)

Колко е нежна душата ти..

2008-07-17T00:17:33+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Благодаря ви.

2008-07-16T16:31:26+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

преди да съмне
с пръсти
от тихия вятър
реката
нежно понесъл
милвам
съня ти,
в сълзи на сърна
нощта
отмивам...

Без думи съм... !!! Прегръщам те, миличка!

2008-07-16T02:02:00+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Блажен е онзи, който е успял или е спечелил душата ти. Така, две слънца ще огряват пътя му до... края!...

2008-07-15T14:02:56+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0