6.07.2008 г., 20:44

Към теб...

1.5K 0 46

 

 

 

                    Тиха е...
                    много е тиха
                    нощта...
                    бяла от нежност,
                    че тебе
                    те има,
                    бавно потича
                    реката
                    звездите понесла
                    през мене...
                    светлите...белите,
                    с моите мисли
                    ефирни
                    облечени,
                    недокоснати
                    плахи
                    скрити 
                    в кошутени стъпки...
                    нататък...
                    по път неизминат
                    към тебе...
                    преди да съмне
                    с пръсти
                    от тихия вятър
                    реката
                    нежно понесъл
                    милвам
                    съня ти,
                    в сълзи на сърна
                    нощта 
                    отмивам...
                    а утрото твое
                    в облак
                    нежност
                    от мене повито
                    в очите
                    от обич потръпва...
                    тук съм...
                    а ти...целуни ме
                    
знам...
                    сега ще ти бъде за пръв път.

                    

                    MUZIKA>>> Andre Rieu playing My Way

                                                  

                                                                                                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...