Aug 1, 2017, 1:13 PM

Към теб

  Poetry » Love
886 0 0

Аз реших да те забравя -

в болките си угнетен

ти оставаш чужд за мен - 

по-добре да те оставя.

 

Полета ми смел към теб 

ти сломи с усмивка тъжна -

не, душата не е длъжна 

с твоята да носи креп.

 

Колко ми е жал за теб, 

но да те спася не мога

чакането да се слеем 

ме остави в изнемога. 

 

Да те излича, не мога - 

думите ти дишат в мен,

струва ми се всеки ден,

че издъхвам от тревога. 

 

Нека сложим край, черта -

в чувствата ми необятни

ти си есенна звезда

в езеро с тревици блатни,

 

огледален полусън, 

слял се с лунната печал:

бляскащ и лъчист отвън, 

вътре - тайни неиздал...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Станева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...