Аз реших да те забравя -

в болките си угнетен

ти оставаш чужд за мен - 

по-добре да те оставя.

Полета ми смел към теб 

ти сломи с усмивка тъжна -

не, душата не е длъжна 

с твоята да носи креп.

Колко ми е жал за теб, 

но да те спася не мога

чакането да се слеем 

ме остави в изнемога. 

Да те излича, не мога - 

думите ти дишат в мен,

струва ми се всеки ден,

че издъхвам от тревога. 

Нека сложим край, черта -

в чувствата ми необятни

ти си есенна звезда

в езеро с тревици блатни,

огледален полусън, 

слял се с лунната печал:

бляскащ и лъчист отвън, 

вътре - тайни неиздал...