Към теб се връщат мислите ми свити...
Към теб се връщат мислите ми свити,
открили в теб най-чудните криле.
Политат във съня на спомените,
и нищичко не може да ги спре.
Прелитат време - разстояние в очите,
докосват прага звезден на мечтите.
Не искам да повярвам, че безсмислие
обрича синьото на полетите.
Нестихващи са бурите във мене,
вилнеят като хала в зимни дни.
Понякога очите ми пак се смеят,
когато плувам в твоите води...
Понякога, пак имам те. В съня си.
Тогава пролет бяла в мен цъфти.
Когато се събудя, стискам шепи.
Във тях смехът ти с утрото звъни.
Към теб се връщат мислите ми свити.
А твоите към други небеса летят.
И чувствата за тебе неоткрити,
не искам и насън да те смутят...
Към теб ще ме завръщат ласки нежни.
Ще те долюбвам може би във здрача.
Със времето копнежът ми ще стихне.
"Обичам те"... не мога да ти кажа.
открили в теб най-чудните криле.
Политат във съня на спомените,
и нищичко не може да ги спре.
Прелитат време - разстояние в очите,
докосват прага звезден на мечтите.
Не искам да повярвам, че безсмислие
обрича синьото на полетите.
Нестихващи са бурите във мене,
вилнеят като хала в зимни дни.
Понякога очите ми пак се смеят,
когато плувам в твоите води...
Понякога, пак имам те. В съня си.
Тогава пролет бяла в мен цъфти.
Когато се събудя, стискам шепи.
Във тях смехът ти с утрото звъни.
Към теб се връщат мислите ми свити.
А твоите към други небеса летят.
И чувствата за тебе неоткрити,
не искам и насън да те смутят...
Към теб ще ме завръщат ласки нежни.
Ще те долюбвам може би във здрача.
Със времето копнежът ми ще стихне.
"Обичам те"... не мога да ти кажа.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
