Към три...
Той свири.
Без аподисменти.
Ще свири някъде до три.
Поезията ще се завърти
и ще изчезне
някъде към три.
Три струни,
три чинела...
Виолончело...
Животът е самотно скитане.
Животът е живот без вик!
Животът е живот безвиков!-
Крещи, поете, не мълчи!
Свири със грапавите пръсти...
Не вярвай в лошите прогнози! -
Те някой ден ще замълчат -
Животът пак ще бъде
ТОЗИ!
Не искам,
няма да се прибера,
защото вкъщи не е дом,
защото "вкъщи" не е ОНЗИ,
когото искам да създам.
Съзнавам,
че мечтая в проза
и гледат ме
бутиковите рози,
че с някъкъв човек измислен
говоря...
Бутиковите рози са капризни,
бутиковите рози не разбират -
Човекът, с който днес говоря
ще бъде, зная, утре в гроб...
Бутиковите рози не разбират.
Бутиковите хора ги разглеждат.
Какво да кажа, че изглеждат...
Свежи?!
Бутиковите рози ми нареждат.
Във пролет от зелено ще се скрия
и ще чета романи...
хартиени.
Ще пиша строфи...
ще пия,
Във празнотата си ще спя,
ще вия...
Гния!
Разкази ще виждам.
Поезията с тръни ще ме бие.
Лицето ми ще бъде кърваво
от всякаквите хорски пози.
Сега не е ли кърваво, кажи ми!
Поезията е романтика, нали?
Поезията е живот единствен,
а Него няма да живея...
И свиря
без аплодисменти.
Ще свиря някъде до три.
Поезията ще се завърти
и ще изчезне...
някъде към три.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
Да знаеш че едната 6-ца е от мен 
