Забързана към утрото вървя,
протегнала ръце да го прегърна,
отпивайки най-ранната роса,
със него да се срещна искам първа.
И слънцето когато заблести,
събудено от облаците бели,
частица светла в моите очи,
когато ме погледне да остави.
И вятърът когато зашуми
игриво във вековните дървета,
със пръстите си моите коси,
да гали нежно - сякаш за последно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up