Apr 4, 2007, 12:47 PM

Към утрото

Poetry

2.8K 1 15

                       Забързана към утрото вървя,
                               протегнала ръце да го прегърна,
                               отпивайки най-ранната роса,
                               със него да се срещна искам първа.

                               И слънцето когато заблести,
                               събудено от облаците бели,
                               частица светла в моите очи,
                               когато ме погледне да остави.

                               И вятърът когато зашуми
                               игриво във вековните дървета,
                               със пръстите си моите коси,
                               да гали нежно - сякаш за последно.

                               Забързана към утрото вървя,
                               протегнала ръце да го прегърна,
                               отпивайки най-ранната роса...
                               И цяла в утро аз да се превърна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Очарована съм, Зойче!

2007-06-27T19:41:41+03:00
Bonic (Богдан Николов)

Поздрави! По този стих трябва да се направи песен. Предложи го някъде. Напримен на Ирина Флорин - тя има подобен стил текстове.

2007-04-24T02:09:58+03:00
geowid (Георги Видинов)

Е,няма начин да не стане...! Поздрав!

2007-04-04T18:08:49+03:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесен е стиха ти, Зоя!!! Поздрави!!!

2007-04-04T18:02:12+03:00
Естир (Златка Петкова)

Много нежен стих!
Поздрави!

2007-04-04T17:07:31+03:00