Към утрото
Забързана към утрото вървя,
протегнала ръце да го прегърна,
отпивайки най-ранната роса,
със него да се срещна искам първа.
И слънцето когато заблести,
събудено от облаците бели,
частица светла в моите очи,
когато ме погледне да остави.
И вятърът когато зашуми
игриво във вековните дървета,
със пръстите си моите коси,
да гали нежно - сякаш за последно.
Забързана към утрото вървя,
протегнала ръце да го прегърна,
отпивайки най-ранната роса...
И цяла в утро аз да се превърна!
протегнала ръце да го прегърна,
отпивайки най-ранната роса,
със него да се срещна искам първа.
И слънцето когато заблести,
събудено от облаците бели,
частица светла в моите очи,
когато ме погледне да остави.
И вятърът когато зашуми
игриво във вековните дървета,
със пръстите си моите коси,
да гали нежно - сякаш за последно.
Забързана към утрото вървя,
протегнала ръце да го прегърна,
отпивайки най-ранната роса...
И цяла в утро аз да се превърна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
