Към утрото
Забързана към утрото вървя,
протегнала ръце да го прегърна,
отпивайки най-ранната роса,
със него да се срещна искам първа.
И слънцето когато заблести,
събудено от облаците бели,
частица светла в моите очи,
когато ме погледне да остави.
И вятърът когато зашуми
игриво във вековните дървета,
със пръстите си моите коси,
да гали нежно - сякаш за последно.
Забързана към утрото вървя,
протегнала ръце да го прегърна,
отпивайки най-ранната роса...
И цяла в утро аз да се превърна!
протегнала ръце да го прегърна,
отпивайки най-ранната роса,
със него да се срещна искам първа.
И слънцето когато заблести,
събудено от облаците бели,
частица светла в моите очи,
когато ме погледне да остави.
И вятърът когато зашуми
игриво във вековните дървета,
със пръстите си моите коси,
да гали нежно - сякаш за последно.
Забързана към утрото вървя,
протегнала ръце да го прегърна,
отпивайки най-ранната роса...
И цяла в утро аз да се превърна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
