Душата цяла нощ си близа раните,
в очи на куче цяла се побра.
Изплака я дъждът. А за избраните,
не е била достатъчно добра.
Не се побира в мерките, калъпите,
бодлите на къпината стърчат.
Във времето на злобните и тъпите,
тя никому не е ни роб, ни брат.
На делника си залците, коравите,
раздава на хайванче и дете.
Калем не хваща, ако се надявате,
къпина. А и в блато не расте.