Aug 4, 2013, 7:39 PM

Кърпено сърце

  Poetry » Love
618 0 0

Кърпено сърце

 

След всяка болка,

след всеки погром.

След всяка

зашлевена тишина

онемяващо,

пропукано, кървящо.

Ранено, изгарящо.

От истини, от думи,

от отричане,

от предателства.

Като след Разпятие.

Зашивам парченце

след парченце.

Късче, след късче.

Сълза подир сълза.

След Изкупление.

И ето, Възкръсва

винаги по-силно,

винаги по-светло,

винаги по-обичащо.

Грапаво, чворесто,

ръбесто като калдъръм.

Чувствено, събрало

светлина, много светлина.

Пулсира наедряло от любов.

Кърпено сърце...

 

Ванко Николов (Starkmaster)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...