Кървава приказка
И когато разбрах,
че едва ли ще ме обичаш
така, както искам,
аз взех големия паренхимен нож
и отрязах онази част от душата си,
протегнала се като ръка за просия.
Мислех, че душата не кърви,
но, Господи,
колко много кръв изтече наоколо!
Измих я и я подсуших,
а когато изсъхна,
оказа се,
че структурата ù е пореста
като на гъба.
И тогава взех едно зрънце,
в което спеше надеждата,
и го мушнах вътре.
За да дочака времето за покълване.
© Павлина Гатева All rights reserved.
